Алида сънува Атина

by **Алида Ленър** Нед Ное 10, 2013 4:05 pm

Бях капнала от умора. Един ден в лагера си беше цяло мъчение поне докато свикнеш, а аз бях там едва от няколко дена. След като вечерята свърши се прибрах в хижата на Посейдон и легнах на леглото. Заспах почти веднага. Надявах се да не сънувам нищо, за да мога да си почина, но явно днес не беше щастливият ми ден. Сънищата на полубоговете в повечето случаи, ако не и във всичките, бяха съобщения от боговете, части от пророчества, части от бъдещето и всякакви тем подобни неща.
Сънят ми започна в една градина, красива и светла отрупана с светя и ... амброзия. Беше една от градините на Олимп. Е, явно днес боговете искаха да си говорим. Тръгнах бавно по една пътека към друга градина. Нямаше никакво движение, всичко беше тихо и спокойно, не се мяркаше жива душа. Дали пък не беше обикновен сън? Тази мисъл за миг ми вдъхна надежда, че няма да сънувам бъдещето си и няма да си говоря с безсмъртните, но надеждите ми се изпариха точно толкова бързо както се бяха появили. На една пейка на около десетина метра пред мен седеше жена облечена в красива бяла роба със златна бродерия. До нея имаше оставена броня от божествен бронз и едно копие също от този метал. Платинено русата й коса се спускаше почти до кръста а тя гледаше надолу. Явно мислеше за нещо. Приближих се и седнах на съседната пейка. Загледах се в дърветата наоколо, след това в цветята докато накрая погледът ми не попадна отново върху жената, която беше на пейката. Този път обаче тя ме гледаше. Погледът й беше изпепеляващ, но в същото време някак си мек. От нея се излъчваше топлина. Гледахме се известно време без никоя от нас да каже и думичка и накрая просто не издържах и наруших тишината. А и не можех повече да стоя и да я гледам просто ей така, а тя да ме зяпа втренчено все едно съм извънземно.
- Коя сте вие? - Попитах и отклоних поглед към дърветата, а след това отново погледнах нея.

by **Athena.** Вто Ное 12, 2013 10:00 pm

Бях изморена,но никой не ме питаше как съм.Бях и съм Богиня и като такава трябва да пазя света.Но как ще стане,като такива като баща ми Зевс го нарушаваха и караха народа да страда?Днес за пореден път имаше жертви и битки.Зевс беше доволен и щастлив,а аз се опитвах да зарадвам хората.Исках да постъпват мъдро,да мислят преди да действат,но когато е намесен Зевс,нямаше място за милост и мислене.Вървейки по улиците,се прибрах в къщи и се потопих във ваната,пълна с мляко и аромат от рози.Отпуснах се вътре и неусетно заспах.Това често ми се случваше,но не го правех на проблем.Млякото бе полезно за кожата ми,а аромата на рози,просто ме привличаше в банята за по дълго.В съня си се събудих в една градина пълна с цветя и заглушена тишина от птичата песен.Беше красиво,но пусто.Нямаше хора по пейките,майки с бебешки колички или старци с бастуни насядали по пейките,обсъждайки политиката и старите си години.Загледах се пред себе си където бе обсипано с листа,а в земята бе пълно с цветя,които покриваха повърхността с цвета си и въздуха с аромата си.По едно време усетих някой да сяда на съседната пейка,но първоначално не се обърна към въпросния човек,но усетих погледа му върху мен и това не ми хареса.Мразех да ме наблюдават и да си мислях,че не забелязвам това.Обърнах се към него,а той,по-точно тя ми зададе въпрос.Интересно.Другите знаеха коя съм,а тази като дете на Посейдон,не знаеше.Наклоних глава вече безразлично и отчайващо и казах с доза ирония в гласа си.
-Аз съм Богиня Атина.А ти си дете на Посейдон,нали?-усмихнах се високомерно и върнах погледа си върху цветната градина пред мен.

Алида сънува Атина

Алида сънува Атина

Re: Алида сънува Атина