Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Барът
Пет Ное 22, 2013 9:03 pm by Алида Ленър

» Мятане на диск
Нед Ное 17, 2013 2:08 pm by Алида Ленър

» Хвърляне на копие
Нед Ное 17, 2013 2:05 pm by Алида Ленър

» Мишените за стрелба с лък
Нед Ное 17, 2013 2:01 pm by Алида Ленър

» Лагерният огън
Нед Ное 17, 2013 1:57 pm by Алида Ленър

» Масите за хранене
Нед Ное 17, 2013 1:51 pm by Алида Ленър

» Предложения
Нед Ное 17, 2013 1:41 pm by Алида Ленър

» Алида сънува Атина
Вто Ное 12, 2013 10:00 pm by Athena.

» Сепаретата и малкото барче
Пон Авг 05, 2013 12:47 pm by Алида Ленър

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 5, на Нед Ное 10, 2013 8:22 pm

Барът

Go down

Барът

Писане by Алида Ленър on Пон Авг 05, 2013 12:28 pm

avatar
Алида Ленър
Admin
Admin

Брой мнения : 62
Join date : 31.07.2013
Местожителство : Camp Half Blood

http://vampire-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Барът

Писане by Zeus. on Пон Ное 11, 2013 12:48 pm



Не ми се стоеше повече на Олимп. Прекарвайки цялото си време там, се бях отегчил до смърт, а бездействието беше способно да ме промени до неузнаваемост. Обичайните ми занимания бяха свързани с възлагането на непоносими мисии на невръстните герои, които се опитваха да се докажат пред боговете. Обикновено ги изпращах да търсят гребена на Афродита или да изпълнят някой друг от многобройните капризи на Хера, която съвсем открито изразяваше презрението си към полубоговете. Но след като вече си изпробвал всичко, което човешкият мозък е способен да измисли, не ти остава нищо друго, освен да разнообразиш ежедневието си.
Поради тази причина Вегас ми се стори едно доста добро място за убиване на скуката, която ме гонеше напоследък. Влязох в казино Лотус, което бе едно от любимите ми места. Беше забавно да гледам как жалките хорица губят представа за времето и прекарват тук целият си мизерен живот. Ако имах късмет, тук попадаха и някои герои. Въпреки че не се чувствах длъжен да им помагам по какъвто и да било начин, беше доста неприятно да наблюдавам провала им, знаейки, че те в действителност са мои далечни роднини. На Олимп ценяхме семейството, а тъй като децата на боговете бяха разпръснати из целия свят, ние трябваше да ги подкрепяме от време на време. Не отричах факта, че ние не бяхме най-примерните родители, но едва ли някой дръзваше да ни критикува.
Бях наясно, че съм изключително хазартна личност, но тази вечер щях да се огранича, все пак не исках да прекарам половин век зад машините, като повечето гости на хотела. Настаних се на един от столовете и поставих ръката си на бара. Махнах небрежно с пръсти и дадох знак на бармана да ми налее чаша уиски. От години не бях опитвал от напитките на простосмъртните, но точно в този момент копнеех да усетя парливия вкус на техния алкохол по устните си.
avatar
Zeus.
GOD

Брой мнения : 11
Join date : 10.11.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Барът

Писане by Алида Ленър on Пет Ное 15, 2013 8:31 pm

Бях решила да си взема седмица почивка от лагера и естествено първото място, на което исках да отида, беше Вегас - казина, дискотеки, барове и какви ли не още неща. Влязох в първото по-голямо казино, което видях. "Казино Лотус" беше надписът над входа с ярки светещи букви, за да се забелязва от далече. Вътре беше пълно с хора, но не беше претъпкано, даже не се и доближаваше. Сякаш вътре можеха да се поберат още стотици хора. Беше обширно и много луксозно.
Седнах на бара. Заради строгите правила в лагера не бях пила от доста време и просто не можах да устоя на изкушението да изпия едно питие... или повече. Поръчах едно мартини. На бара нямаше почти никого. Имаше само един мъж, който седеше на един стол разстояние от мен. Пиеше уиски и някак си ми изглеждаше отегчен. Беше ми много познат, но не можех да се сетя от къде. Е, това нямаше значение... Сякаш в един момент всичко беше изгубило значение и беше важно само да се забавлявам. Беше странно, но все пак приятно. Една от жените, които се разхождаха с подноси наоколо ми беше предложила цвете лотус, което се оказа доста вкусно. Но това имаше ли значение? С удоволствие щях да изям още едно и още едно. Тези цветчета бяха наистина великолепни.
Мъжът обаче не изглеждаше толкова развеселен Може да не беше опитал цветята? Е, и това не беше важно. Реших да разбера, защо не се забавлява. А може и да грешах, сигурно просто чакаше някого или беше дошъл току що и купонджийското му настроени не се беше появило?
Седнах на стола до него и поздравих. Той се обърна към мен и ми се усмихна...
avatar
Алида Ленър
Admin
Admin

Брой мнения : 62
Join date : 31.07.2013
Местожителство : Camp Half Blood

http://vampire-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Барът

Писане by Zeus. on Съб Ное 16, 2013 3:25 pm


Отпих от уискито, което бях поръчал и стиснах очите си. Беше се оказало по-силно от колкото очаквах - след толкова много години, през които не бях пил никакъв алкохол, все още ми беше трудно да свикна с него. Прочистих гърлото си, раздразнено от парливия вкус.
Вперих поглед в чашата пред себе си, когато забелязах, че вече не бях сам на бара. На известно разстояние от мен се настани едно непознато момиче, което с огромно удоволствие ядеше от онези "отровни" лотусови цветя, които щяха да замъглят съзнанието й и да я превърнат в зомби.
Смръщих леко вежди, докато наблюдавах колко много се наслаждава на цветето и постепенно започва да я обзема еуфорично настроение.
Тя стана от мястото си и се приближи към мен. Направих се, че не я забелязвам и продължих да гледам чашата си, но когато ме поздрави, възпитанието не ми позволи да не й отвърна. Устните ми се извиха в изкуствена усмивка. Погледнах към грейналото й лице и очите ми се спряха върху нейните. Вгледах се в тях по-внимателно и минута по-късно осъзнах, че това не беше поредната заблудена смъртна. Тя беше полубог. Поклатих отрицателно глава и протегнах ръката си към нея. Грабнах последната хапката, която се беше запътила към устата й, и я оставих на бара.
- Недей да ядеш това - посъветвах я. Тя ме изгледа странно, очевидно не беше особено доволна, че й се меся и прекъсвам забавлението й. Но никой не заслужаваше да прекара остатъка от живота си на това мизерно място, още повече, че това момиче не беше обикновено и се чувствах длъжен да я избавя от кашата, в която беше напът да се забърка.
avatar
Zeus.
GOD

Брой мнения : 11
Join date : 10.11.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Барът

Писане by Алида Ленър on Нед Ное 17, 2013 1:38 pm

Когато ми каза да не ям от цветето малко се учудих. Явно наистина не ги беше опитвал. Те бяха направо превъзходни. Посегнах към последната хапка, която беше оставил на бара с надежда да я взема и да я изям, но той просто я побутна леко от ръба и тя падна на земята от другата страна на бара. Е, сега определено нямаше да доям цветето, но може би щях да си взема друго от някоя от сервитьорките, които се разхождаха наоколо с табли препълнени с тези вкусотии.
В този момент барманката ми донесе матринито, благодарих й, а тя каза, че е на сметката на заведението. Това ме учуди. Защо щеше точно моето мартини да е безплатно. Отпих още глътка и нещо започна да се случва. Сякаш всичкото това "има ли значение" започна да изчезва от мислите ми и всичко стана някак си по-ярко. Сякаш бях излязла от някакъв транс. Огледах се наоколо и тогава погледът ми попадна и на мъжът, който все още седеше на стола до мен и ме гледаше така сякаш това, което бе станало, беше съвсем нормално. Всичко беше като каша в главата ми . Какво се беше случило? Бях дошла, бях седнала и си бях взела едно от онези великолепни цветя, а след това той ми го беше взел и ми беше казал да не го ям.. И после.. После ми изчезна настроението за забавления.
- Какво стана току що? - попитах мъжа все още в недоумение какво се случва. Определено исках още едно цвете и щях да си взема, но докато чаках да мине някоя от жените с таблите, можех да си поговоря с непознатия.
avatar
Алида Ленър
Admin
Admin

Брой мнения : 62
Join date : 31.07.2013
Местожителство : Camp Half Blood

http://vampire-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Барът

Писане by Zeus. on Нед Ное 17, 2013 3:35 pm


Момичето все така настоятелно се опитваше да си вземе цветето, но нямах никакво намерение да продължавам да си играя игрички с нея, затова накрая побутнах хапката от ръба на бара и тя падна на земята. От друга страна, бях наясно, че ефектът на тази така наречена "вкусотия" все още не беше отминал, а и дори след това, желанието й да продължи да яде от лотусовите цветя щеше да си остане, затова влезнах в ролята на нещо като пазител или по-скоро отговорен роднина, който нямаше да позволи на това заблудено геройче да пропилее живота си на подобно място.
Барманът й подаде една чаша с мартини, от която тя отпи и физиономията на лицето й изведнъж се смени. Не можех да преценя, дали умът й най-сетне се беше избистрил или беше осъзнала, че е ужасно да се консумира алкохол на такава крехка възраст, още повече, че по този начин нарушаваше безкомпромисните правила на Лагера. Самият факт, че беше тук, вероятно без позволение, щеше да й донесе наказание, но може би щях да измисля нещо в нейна защита.
- Какво стана току що? - попита ме тя и ме погледна с недоумение. Въздъхнах тихо, а след това отговорих.
- Предлагам ти да ме послушаш и да не хапваш нито залък повече от лотусовите цветя - казах й със заповеднически тон. Можех да се обзаложа, че се чудеше откъде накъде един непознат ще определя какво да прави, но все още не исках да разкривам истинската си самоличност.
- Имаш ли си име? - попитах я на свой ред .
avatar
Zeus.
GOD

Брой мнения : 11
Join date : 10.11.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Барът

Писане by Алида Ленър on Пет Ное 22, 2013 9:03 pm

- Алида - отвърнах без да се замислям много. Този човек ми беше казал изрично да не хапвам и хапка повече от онези така вкусни и примамливи цветя и по някаква странна причина реших да го послушам. - А ти? - Попитах аз на свой ред.
Той отпи глътка от уискито си като се намръщи леко след като го преглътна, но не отговори веднага на въпроса ми. Беше се загледал в чашата си и явно си мислеше за нещо, но не знаех за какво. Когато отново погледна към мен го изгледах въпросително. Все още не беше отговорил на въпроса ми.
Докато търпеливо чаках да ми отговори, започнах да го изучавам - чертите на лицето му, дрехите му. Не беше като другите, отличаваше се, но в същото време изглеждаше съвсем обикновен. Но в него имаше нещо странно, което не можех да определя какво е. Косата му беше черна и леко разрошена. Беше с правилни черти на лицето и като че ли не можех да намеря и едно нещо, което да не е красиво, но все още не можех да определя какво е това толкова странно и различно нещо. Загледах се в очите му. Бяха небесно сини, но след като се загледах още повече забелязах, че цветът им се менеше. Беше ту тъмносин, ту ярко небесно, ту облачно сив. Не можех да отлепя от тази превъзходна смесица от постоянно сменящи се цветове. След миг осъзнах, че го гледам като хипнотозирана, но не можех да отлепя поглед от очите му. Отговорър му ме изтръгна от транса ми, но все пак не бях успяла да чуя какво казва.
- Какво каза? - Попитах леко объркана. Той повтори...
avatar
Алида Ленър
Admin
Admin

Брой мнения : 62
Join date : 31.07.2013
Местожителство : Camp Half Blood

http://vampire-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Барът

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите